През 1970 година австралийците Бил Молисън и Дейвид Холмгрен започват разработването на метод за проектиране и изграждане на устойчиви земеделски системи. Нуждата от подобни разработки са в резултат от все по - бързо навлизащите унищожителни индустриално – селскостопански методи. Индустриалните методи на селско стопанство, които тровят земята и водите, намаляват биологичното разнообразие и унищожават милиони тонове плодородна почва. Методът разработен от двамата австралийци е наречен Permaculture (Пермакултура), като комбинация от думите permanent (постоянен) и agriculture (селско стопанство). Скоро след това концепцията на Пермакултурния подход се развива, като преминава от метод за изграждане на селскостопански системи към изграждане на цялостни устойчиви човешки местообитания, а значението на термина вече обхваща и социалните аспекти свързани с тях.
В основата на пермакултурата стоят наблюдението на естествените екосистеми, традиционното селско стопанство, както и съвременните научно - технически постижения. Целта е да създадат стабилни, високо - продуктивни системи, които да задоволяват човешките нужди в хармония с природата. В пермакултурната система, работата е сведена до минимум, „отпадъците” стават ресурси, продуктивността и рентабилността се увеличават, а околната среда се възстановява.
Пермакултурният дизайн е базиран на няколко принципа основните от които са:
Относително разположение. Постройките, водоемите, пътищата, градините и тн. се разполагат спрямо другите елементи по такъв начин, че да си взаимодействат максимално един с друг. Най - общо стратегията за постигането на този ефект се основава върху това, потребностите на един елемент да се осигуряват от другите елементи и обратно, както и произведеното от един елемент да се използва от другите елементи в системата.
Всеки елемент осъществява множество функции. Всеки елемент в системата трябва да се подбира и разполага така, че да може да изпълнява колкото се може повече функции. Например изкуственият водоем може да се използва за напояване, за осигуряване на вода за добитъка, за отглеждането на водни култури, за целите на пожарната безопастност, като светлинен отражател и като среда за местообитание на полезни видове птици, риби и земноводни.
Всяка важна функция се осъществява за сметка на много елементи. Потребностите от такива важни елементи, като вода, храна, енергия и пожарна безопастност тряба да се осигуряват от няколко източника. Например водата се осигурява, чрез събирането на дъждовни води, чрез изкопаването на кладенец или специални траншеи за повишаване и събиране на подпочвените води .
Ефективно енергийно планиране. Ефективното енергийно планиране се явява разполагането на всички елементи (растения, животни, пасбища и сгради) по зони и сектори. Зоновото разпложение на елементите се извършва въз основа на честотата на използване и на количеството грижи от които се нуждае даден елемент. Секторното планиране се отнася до естествените видове енергии – слънце, светлина, вятър, огън, вода (включително дъждове и наводнения). След като се направи анализ на всички енергии, които идват извън нашата система и преминават през нея, можем да разположим съответните сгради и растения в дадения сектор по такъв начин, че или да се блокира постъпващата енергия или да се насочи в желаната от нас посока.
Преимуществено използване на биологични ресурси вместо изкопаемо гориво. Пермакултурната система използва биологичните ресурси (животни и растения) за да икономиса максимум енергия където това е възможно. Животните и растенията се използват за осигуряване на гориво и торове, за разораване, за борба с вредителите и плевелите, за аериране на почвата, за осигуряване на пожарна безопастност и така нататък.
Локален енергиен цикъл. В съвременната система за производство изобилието от продукти се осигурява от добре развита транспортна мережа, системи за складиране и търговия. Тази система не е ефективна от енергийна гледна точка, спрямо локалното производство на разнообразни продукти. Група хора, живеещи в една местност и ползващи принципите на пермакултурата, стават назависими от външната мрежа за разпределение и в същото време осигуряват на собствените си членове всичко необходимо, като при това не се прави компромис с качеството и не се нарушава естествения баланс на територията.
Маломерни интензивни системи. Под наименованието „маломерни интензивни системи” разбираме, че голяма част от земята се използва ефективно и рационално, както и това, че целият участък се намира под контрол. В противовес на тежката механизация за обработка на земята, за събиране и транспортиране на реколтата, в системата на пермакултурата се отделя много по - голямо внимание на използването на ръчни инструменти (за малки парцели земя) и умереното използване на техника (за по големи площи). Пермакултурата може да се стори на някого доста трудоемка, но всъщност тя не означава връщане към старинните практики на селския труд – едногодишни растения, безкраен изморителен труд и пълна зависимост от наличието на човешка работна сила. Вместо това пермакултурата е ориентирана към дизайн на ферми, градини или общества, в които се получават най – високи резултати, при инвестирането на възможно най - малко количество труд и ресурси.
Използване и активизация на механизмите за естествена смяна на видовете с цел подобряване на почвените и други условия. В съвременното селско стопанство височината на растителните насаждения се задържа на нивото на треви и плевели (зеленчуци, зърнени, бобови, пасбища и т.н.) за да се прави разораване, подрязване, плевене, наторяване и така нататък, водещо до изгаряне на почвата. С други думи, системата насилствено се удържа от еволюционния процес по пътя на подтискането на механизма за естествената смяна на видовете, което води до значителни загуби, както на труд, така и на енергия. Вместо да се върви срещу природата, много по – целесъобразно е да се активизира този естествен процес в посока достигане на високоефективна среда.
Използване на разнообразие от видове, за да може ситемата да бъде по -продуктивна и в нея да присъства взаимодействие на компонентите. Разнообразието на продуктивните системи е тясно свързано със стабилността. Да вземем за пример два парцела с еднакви размери. Първия парцел е засаден със зеленчуци. Той ще дава като добив само зеленчуци през цялата година. На втория парцел зеленчуците са само малка част от произвежданото от самата система, където влизат също така орехи, плодове, масло, дървесина, домашни птици, риба, семена, гориво и др. Следвайки този принцип за стопанство, такава система може да осигури собствените си потребности от храна и материали. От икономическа гледна точка производството на разнообразни продукти, за които търсенето е през различно време на годината, е добра защита от пазарните спадове и загубите, които търпи стопанството поради вредители и лошо време.
Използване на границите и природните форми за осигуряване на максимален ефект. Граница се нарича пространството между различни среди. Където и да се пресичат различните видове, климатичните и почвените условия, склоновете или най общо естествените и изкуствените условия, там имаме работа с граница. Границата е интересна с това, че на такова място може да се наблюдава съчетанието на най - различни условия, което води до увеличаване продуктивността, благодарение на активизацията на ресурсите на двете екосистеми.
От формулирането на пермакултурата, като агро - екологичен метод, нейните последователи започват създаването на голяма международна общност. Тази пермакултурна общност продължава да се развива върху оригиналните идеи, добавяйки към тях различни идеи за алтернативна култура. Издава се литература, провеждат се курсове и се създават пермакултурни градини. По този начин пермакултурата се превръща не само във форма на архитектура на природата и екологията, но и в неформална институция на алтернативни социални идеи.
От няколко години пермакултурния дизайн намери последователи и в България.
Едно от местата където се прилага пермакултурния подход е град Шипка. На територията на две семейни стопанства, група хора провеждат експерименти и организират курсове по пермакултурен дизайн.
Всичко започва на южните склонове на Стара Планина, където случайна среща събира заедно група хора със сходни интереси, които споделят една обща визия. Организацията се казва Permaship. Името идва от съединяване на думите „пермакултура„ и гр. Шипка, където се намира стопанството. Целите на Пермашип са чрез пермакултурни техники за дизайн, да се създаде безотпадно стопанство с нулеви емисии на въглероден двуокис, което произвежда повече енергия отколкото консумира и създава стойност за хората и Природата, както и да покаже нагледно достъпността и предимствата на природосъобразния и устойчив живот чрез демонстрация на практични решения във всички области на живота.
Всеки е добре дошъл в Пермашип: в деня за посетители (всяка втора събота от месеца), като доброволец (предлагайки своята помощ срещу храна, подслон и знания) или по време на някои от курсовете и различните мероприятия, които се провеждат през годината. Всичко което трябва да направите е да се свържете с организаторите.
